Под камъка студен затисната
във сивата стена зазидана
в черната земя погребана
моята душа
Чувам я как нощем плаче
и във мрака жално хлипа
от студ цялата трепери
моли за свобода
Сянка, аз съм само сянка сега (х2)
Дай ми сила, дай ми сила да продължа
Душата си в борба от плен освободя
В черната бездна на нощта
се ражда нова светлина
но твоето лице остава в мрак
Ден след ден във мен угасва
пламъкът в очите млади
и студът сковава бавно моето сърце
от мойта сила жадно пият
младостта ми в тях прелива,
а гласът ми е само спомен
дълбоко във нощта
Сянка, аз съм само сянка сега (х2)
Дай ми сила, дай ми сила да продължа
Душата си в борба от плен освободя
В черната бездна на нощта
се ражда нова светлина
но твоето лице остава в мрак
във сивата стена зазидана
в черната земя погребана
моята душа
Чувам я как нощем плаче
и във мрака жално хлипа
от студ цялата трепери
моли за свобода
Сянка, аз съм само сянка сега (х2)
Дай ми сила, дай ми сила да продължа
Душата си в борба от плен освободя
В черната бездна на нощта
се ражда нова светлина
но твоето лице остава в мрак
Ден след ден във мен угасва
пламъкът в очите млади
и студът сковава бавно моето сърце
от мойта сила жадно пият
младостта ми в тях прелива,
а гласът ми е само спомен
дълбоко във нощта
Сянка, аз съм само сянка сега (х2)
Дай ми сила, дай ми сила да продължа
Душата си в борба от плен освободя
В черната бездна на нощта
се ражда нова светлина
но твоето лице остава в мрак