Изплъзва се любовта,
като студена бяла лунна светлина.
Отиваш си със нея ти...
Няма начин зная вече да те спра...
Не, не се обръщай, че ще чуеш ти как прошепвам "Остани"!
Миг да се забавиш и ще видиш ти най-горещите сълзи.
Болката да спра няма как...
Не, не се обръщай пак!
Казваш ми, че времето всякакви следи ще заличи.
Отиваш си със нея ти... Няма начин зная вече да те спра...
Не, не се обръщай, че ще чуеш ти как прошепвам "Остани"!
Миг да се забавиш и ще видиш ти най-горещите сълзи.
Болката да спра няма как...
Не, не се обръщай пак!
като студена бяла лунна светлина.
Отиваш си със нея ти...
Няма начин зная вече да те спра...
Не, не се обръщай, че ще чуеш ти как прошепвам "Остани"!
Миг да се забавиш и ще видиш ти най-горещите сълзи.
Болката да спра няма как...
Не, не се обръщай пак!
Казваш ми, че времето всякакви следи ще заличи.
Отиваш си със нея ти... Няма начин зная вече да те спра...
Не, не се обръщай, че ще чуеш ти как прошепвам "Остани"!
Миг да се забавиш и ще видиш ти най-горещите сълзи.
Болката да спра няма как...
Не, не се обръщай пак!