Спомен далечен в мен се завръща,
моята нежност по тебе изгаря.
Тъжното в радост пак се превръща,
плуват желания в тиха омая.
Някои пак шепне във мене от живота всичко да
вземем
и да превърнем всяка минута в нежна любов.
И вече зная,и вече зная,вече зная...
Припев:
Непростимо е да съм сама,
а навън да чака любовта
Сякаш този свят е късче лед
щом те няма,щом не съм до теб. /х 2
Думите няма да стигнат
цялата обич аз да опиша.
Моите мисли твойте достигат
пак сетивата по тебе въздишат
Някои пак шепне във мене от живота всичко да
вземем
и да превърнем всяка минута в нежна любов.
И вече зная,и вече зная,вече зная...
припев: /х 4
Щом те няма,щом не съм до теб.
Щом те няма,щом не съм до теб.
моята нежност по тебе изгаря.
Тъжното в радост пак се превръща,
плуват желания в тиха омая.
Някои пак шепне във мене от живота всичко да
вземем
и да превърнем всяка минута в нежна любов.
И вече зная,и вече зная,вече зная...
Припев:
Непростимо е да съм сама,
а навън да чака любовта
Сякаш този свят е късче лед
щом те няма,щом не съм до теб. /х 2
Думите няма да стигнат
цялата обич аз да опиша.
Моите мисли твойте достигат
пак сетивата по тебе въздишат
Някои пак шепне във мене от живота всичко да
вземем
и да превърнем всяка минута в нежна любов.
И вече зная,и вече зная,вече зная...
припев: /х 4
Щом те няма,щом не съм до теб.
Щом те няма,щом не съм до теб.