Ти още като дете
Играеше на въже,
Препъваше хора,
Бягаше във двора със смях.
Но вече не си момче -
Забрави това въже,
А в него се спъна,
Падна и дочу нечий смях.
Ти знаеш, че в твоя бяг
Понякага слагат крак,
Но ти продължавай -
Падай, но и ставай със смях.
Играеше на въже,
Препъваше хора,
Бягаше във двора със смях.
Но вече не си момче -
Забрави това въже,
А в него се спъна,
Падна и дочу нечий смях.
Ти знаеш, че в твоя бяг
Понякага слагат крак,
Но ти продължавай -
Падай, но и ставай със смях.