Закат
Я вижу, как закат стекла оконные плавит,
День прожит, а ночь оставит тени снов в углах.
Мне не вернуть назад серую птицу печали,
Все в прошлом, так быстро тают замки в облаках.
Там все живы, кто любил меня,
Где восход - как праздник бесконечной жизни,
Там нет счета рекам и морям,
Но по ним нельзя доплыть домой.
Вновь примирит все тьма, даже алмазы и пепел,
Друг равен врагу в итоге, а итог один
Два солнца у меня на этом и прошлом свете,
Их вместе собой укроет горько-сладкий дым.
Возьми меня с собой, пурпурная река,
Прочь унеси меня с собой, закат.
Тоска о том, что было, рвется через край,
Под крики серых птичьих стай.
---------------------------------------
Болгарский перевод (П.И.И.):
Залез
Аз виждам, как залезът стъклата стапя,
Денят изживян е, а нощта ще остави в ъгъла сянка отново.
Не ще ми върнат сивата птица на скръбта,
Всичко е в миналото, така бързо в облаците замъци скрива.
Там, които са ме обичали, всички са живи,
Където възхода - като празник на безкрайния живот,
Там да преброиш реки и морета не можеш,
Но по тях не ще успееш у дома да се върнеш.
Отново ще примири всичко тъмнината, даже елмазите и пепелта,
Приятеля наравно с врага е накрая, а краят - един.
Две слънца си имам в този и в миналия свят,
Те заедно ще се скрият в горчиво-сладкия дим.
Вземи ме със себе си, пурпурна река,
Далеч отнеси ме със себе си, залез.
Мъка за това, което беше, копнеж след края,
Под виковете на птичата стопилка.
Я вижу, как закат стекла оконные плавит,
День прожит, а ночь оставит тени снов в углах.
Мне не вернуть назад серую птицу печали,
Все в прошлом, так быстро тают замки в облаках.
Там все живы, кто любил меня,
Где восход - как праздник бесконечной жизни,
Там нет счета рекам и морям,
Но по ним нельзя доплыть домой.
Вновь примирит все тьма, даже алмазы и пепел,
Друг равен врагу в итоге, а итог один
Два солнца у меня на этом и прошлом свете,
Их вместе собой укроет горько-сладкий дым.
Возьми меня с собой, пурпурная река,
Прочь унеси меня с собой, закат.
Тоска о том, что было, рвется через край,
Под крики серых птичьих стай.
---------------------------------------
Болгарский перевод (П.И.И.):
Залез
Аз виждам, как залезът стъклата стапя,
Денят изживян е, а нощта ще остави в ъгъла сянка отново.
Не ще ми върнат сивата птица на скръбта,
Всичко е в миналото, така бързо в облаците замъци скрива.
Там, които са ме обичали, всички са живи,
Където възхода - като празник на безкрайния живот,
Там да преброиш реки и морета не можеш,
Но по тях не ще успееш у дома да се върнеш.
Отново ще примири всичко тъмнината, даже елмазите и пепелта,
Приятеля наравно с врага е накрая, а краят - един.
Две слънца си имам в този и в миналия свят,
Те заедно ще се скрият в горчиво-сладкия дим.
Вземи ме със себе си, пурпурна река,
Далеч отнеси ме със себе си, залез.
Мъка за това, което беше, копнеж след края,
Под виковете на птичата стопилка.